Ахтополското сребърно съкровище

Вчера, на връщане към къщи след неколкочасово изтягане по плажа , най-изненадващо открихме съкровище!

Възрастта му трудно ще се определи без специални методи, макар че със сигурност не би могла да надвишава 21 000 дни.

Наред със естествената гордост от откриването на нови исторически артефакти ни преследва обаче и известна доза тъга. Кое ли разсеяно детенце, днес на възраст между 40 и 70 години, се е лишило от мечтаната си дъвка?

Или е останало без баничка? Или две вафли/кифли? Две и половина десертчета „Чайка“? Пет карамела „Му“ или „Лакта“? Десет „Лукчета“ или дъвчащи бонбона?

Дали не е пропуснало прожекцията в лятното кино? Или се е разминало с два изстрела по клечки на стрелбището?

А може пък да е лишило татко си от половинка до кило домати (в зависимост от петилетката) за вечерното мезе към ракийката? Или цялото семейство от две-трикилограмова диня?

Ех, минало незабравимо…

Ако някой познае своето изгубено съкровище, сме готови да го възстановим на законния му собственик. Срещу законовите 25% възнаграждение, естествено :)

И побързайте, местният музей мило и драго дава за експонати!

Публикувано в The fish is mute