Архив на категория: The fish is mute

Ахтополското сребърно съкровище

Вчера, на връщане към къщи след неколкочасово изтягане по плажа , най-изненадващо открихме съкровище!

Възрастта му трудно ще се определи без специални методи, макар че със сигурност не би могла да надвишава 21 000 дни.

Наред със естествената гордост от откриването на нови исторически артефакти ни преследва обаче и известна доза тъга. Кое ли разсеяно детенце, днес на възраст между 40 и 70 години, се е лишило от мечтаната си дъвка?

Или е останало без баничка? Или две вафли/кифли? Две и половина десертчета „Чайка“? Пет карамела „Му“ или „Лакта“? Десет „Лукчета“ или дъвчащи бонбона?

Дали не е пропуснало прожекцията в лятното кино? Или се е разминало с два изстрела по клечки на стрелбището?

А може пък да е лишило татко си от половинка до кило домати (в зависимост от петилетката) за вечерното мезе към ракийката? Или цялото семейство от две-трикилограмова диня?

Ех, минало незабравимо…

Ако някой познае своето изгубено съкровище, сме готови да го възстановим на законния му собственик. Срещу законовите 25% възнаграждение, естествено :)

И побързайте, местният музей мило и драго дава за експонати!

Публикувано в The fish is mute

Море 2019

Три дни давахме на новата година шанс да се прояви като наистина нова. Да ни прожектира синьо небе и море различно от сивото, на каквото се нагледахме от ноември насам.

Но понеже 2019 и днес продължи да се прави на неразбираща, поехме нещата в свои ръце. Заехме се лично (с малко помощ от околните котки) и върнахме както лазура, така и аквамарина.

Кобалта оставихме за Председателя на морето Свилен. Той обеща да далдиса веднага, щом падне вятърът.

 

Публикувано в The fish is mute

RECONSTRUCTION

Всеки прави ромонти. Ние също правим ремонт. От изгрев до изгрев. И от камък до камък.

Публикувано в The fish is mute

Малки богове

Някои сменят времето, ние решихме да сменим пространството. ←↑→ От морския бряг се шмугнахме в Странджа и попаднахме на изумителни горски същества. Или творения. Или, може би, малки богове… Те живеят в тяхно си време и се придвижват бавно и тихо през него. Или не го забелязват. Или, навярно, го създават. Времето, което ние си мислим, че сменяме. Да-а-а-а… Кой знае!

Публикувано в The fish is mute

Дронен коландер

Едни летят насън, други – наяве. Шпионите пък ползват дронове.

Може би се питате какво толкова имат да шпионират в Ахтопол? Само че ние, живеещите до границата, никога не спим! И коландрисваме дронодостъпните направления.

Така че не се колебахме, ами хакнахме хвърковатия съгледвач. И какво да видим? Вероятният противник е набелязал в града ни три обекта за окупиране – фара, кея и…

Пъкленият им план е ясен: да ни объркат риболова, корабоплаването и туризма.

Но нашият древен град е защитен отвсякъде. Брега патрулират бойни делфини, въздуха – гларуси-камикадзе. А шосетата – свободно пасящи крави и коне. Така че: летете бодри дронове – бирата си пием в недостъпните сенки на петото измерение!

Публикувано в The fish is mute

Together against ценосиликафобията!!

Знаете ли, че ценосиликафобията е страх от празна бирена чаша? А тъй като днес е Международният ден на бирата, трябва всички ние заедно, together, united, ensemble, zusammen, juntos, yhdessä,  μαζί, 一緒に, вместе така да се каже, да запретнем ръкави, да надигнем де що емкост имаме и да пресечем всички опити на тази проклета фобия да пропълзи близо до масите. Някои дори се презастраховахме и обявихме бирата за „Супа на деня“. Нали се сещате, за всеки случай:)

 

Публикувано в The fish is mute

Джулай Augusting

И какво като вече е август… Who cares!?

 

Публикувано в The fish is mute

Из писанията

Слънцестоене

Глава 1.

1. Нощта се бранеше твърдо и упорито.

2. Нейните създания заеха своите категорично лежащи позиции около и в хотела.

3. Бяха готови да бранят тъмата с рога, бодли, нокти.

4. И зъби.

5. Но Исус Навин се събуди, протегна се… и спря слънцето над Гаваон Ахтопол.

6. А дъждът над котловината иалонска софийска.

7. Абе, друго си е обетованата земя… впрочем, вие си знаете.

Глава 2.

1. Наздраве!

 

Публикувано в The fish is mute

Проснахме дъгата. Bien, така да се каже, venue!

Цветовете в нашата къща през май…

… ви очакват!

Някои ще се запазят и през юни, а други ще станат част от нюансите на морето. Но няма нищо по-хубаво от майското предвестие… Който видял – видял, който подушил – подушил, който усетил – усетил. За останалите сме запазили лилавата мъгла на абсента!

Публикувано в The fish is mute