Завършилите вчера евроквалификации водят до един категоричен извод – професионалният футбол в България следва да бъде закрит.
Нашият, с извинение, национален отбор приключи не просто на последно място в групата. Спокойно може да се каже, че той приключи на последно място в Европа.
В почти двегодишните състезания взеха участие отборите на 51 европейски и водени за европейски държави. Добре, нека да са 49, няма да броим гигантите Сан-Марино (30 000 население върху 60 кв. км) и Андора (60 000 души/470 кв. км).
Впрочем, как така няма да ги броим – та те са ни едничката утеха! Загубиха всичките си мачове като Сан-Марино не успя да вкара дори едничък гол. Андорците поне един вкараха.
Тоест, нашето нападение с трите си жалки гола в осем мача е три пъти по-добро от андорското и безкрайно по-добро от сан-маринското. Изпълва ни чувство на законна гордост.
Само че дотук. Защото по голови постижения (3, както помним) мерим ръст с Лихтенщайн (35 000 граждани, 160 кв. км) и Люксембург. Впрочем, този, последният, със своето половинмилионно население и над 2.5 хиляди квадратни километра си е направо Велика Сила.
Всички останали са вкарвали повече от нашето атомно нападение. И сред тези всички, не забравяйте, са такива световни фактори като Литва (4), Малта (4), Исландия (6), Албания (7).
Абе, какво си приказваме, нашите юнаци се изхитриха да вкарат два (!) пъти (!) по-малко голове от Фарьорските (!) острови.
Хайде да се престорим, че съветското наследство продължава да ражда спортни титани и да не споменаваме головите постижения на отбори като Казахстан (6), Грузия (7), Беларус (8), Латвия (9), Азербайджан (10), Молдова (12).
За класиралата се на бараж Естония направо ще си траем. Все едно не я е имало. Без това ще я хвърлят на португалците – в края на краищата УЕФА не е толкова богата, че да си позволи едно отсъствие на К. Р. Авейру от голямо първенство.
Добре де, стига сме се вглеждали във вкараните голове. На всеки нападател се случва да няма ден, на някои се случва да нямат десет дена, човещинка. Да се обърнем към Техни Величества Точките.
О-о, де го дяда Вазова, да възпее тоз подвиг чутовен?! Та ние, с нашите 5 точки от десет мача сме отвеяли конкуренцията! По половин точка всеки мач – с такова нещо може да се похвали само Литва. Но те, както помним, успяха да вкарат един гол повече…
Още веднъж, без никакви епитети:
По голове сме равни с Лихтенщайн и Люксембург. Зад нас са само Андора и Сан-Марино. В нито една от тези държави професионален футбол няма.
По точки. Зад нас са същите четири аматьорски държави, плюс Фарьорските острови и Исландия, където също никой не си изкарва прехраната с бутонки на краката.
Да, изпреварихме и две страни, където футболът е професия: Казахстан и Кипър. Нямаха късмет островитяните да се паднем в една група, щяха да ни вземат поне три точки. Ако не и шест. Защото и кипърските, и казахстанските голмайстори са по-добри от нашите. Олеле, забравихме колоса Малта, от когото в последната ни среща изтръгнахме героично реми!
Остава само един неизяснен въпрос: за чий за какво й е на България професионален футбол?
