Дните излитат, прелитат, отлитат, но винаги за кратко поне кацат на Диска на Пратчет, за да заредят гориво. Ние също (от неопитомено любопитство) опитахме да се паркираме сред Времето на Плоската Земя за една-две секунди. Не повече. Успяхме! И най-сетне разбрахме каква е мъчнотията на живота – запълва ти всичкото време. И цялото пространство.
За мъчнотията на лятото говорим, де:-)
