Post-scriptum:
Мили Бойко, никога не сме се съмнявали, че маите са прогнозирали лунните делфини в Ахтопол! Те дори са предвидили, че Винету ще има проблеми с четенето. Но пък ще пие от чешмата на екс…
Труден е бил животът на маите в това отношение:)
Приятелю – ти, който намираш време да нагледаш нашата плантация (дори от разстояние!) – струва ни се обаче, че маите не са предсказали деня, в който в нашата шарена, но за сметка на това усмихната къща, ще се появи авокадо с нежно име „Крум“.
По този повод ще ашладисамe 100 грама мента към малко мастика. Веднага!
Подготвяме се, де:))

Докато на 15 срещу 16 юни хората в Южна Америка, Европа, Източна Африка, Централна Азия, Близкия изток и Западна Австралия (птицечовките живеят, множат се, пият вода и спят в Източна Австралия – бел. от психиатрията) наблюдаваха Пълно Лунно Затъмнение, елементарните частици в Далечен и Мокър Ахтопол попаднаха в Изпразнено Слънчево Просветление.
Обичайното при това явление е, че в сянката на Луната подскачат делфини. А необичайното е, че не е ясно на коя планета подскачат.
Въпрос на метафизика. Многоточие:)

И тази сутрин, както всяка година на тази дата, сладкият ни сън бе атакуван в ранни зори. Младата смяна, притаила се в двора на училището, нападна с песни спящия град като Волен Сидеров джамия.
Но надеждите на невръстните фейсбукарчета да ни събудят останаха излъгани. Понеже предвидливо бяхме затворили врати и прозорци и пуснали всички щори.
Какво попитахте? Дали не сме пукнали от жега ли? Не, бяхме пуснали климатика, още една преграда пред терора на звънките гласчета.
А сега смятаме да си доспим.
На плажа.

Дълго чакахме реда за тази дописка. Отлагахме я. С яд и мъка. Защото чакането на нещо обещано винаги е мъка. А когато то закъснява, мъката е още по-голяма.
Но вече проверихме хармонията не само чрез алгебрата, а и през последните постижения на класическата, ядрената и теоретичната физика. Изводът е очевиден: лятото дойде!
Отделно взети Волфганг Амадеуси ще ни се присмеят и ще кажат, че лятото не е в термометъра, а в душата. Сигурно са прави. Само че ние, за разлика от тях, не сме вълшебници.
Ние просто живеем на едно вълшебно място.

Крайно време е да си признаем, че излязохме от тежка абстинентна криза. Да… Зависими сме, пристрастени сме. Но от няколко дни започнахме да си взимаме дозата. И непрекъснато я увеличаваме. Специалистите наричат нашата болест „Мумизъм“ – т.е. силно и непреодолимо влечение към Морето.
Обаче вече сме „вътре в играта“ – заедно с някои малцинствени групи сред рибите и птиците – и без задръжки се отдаваме на опиума:-)

На 1 април – Международния ден на птиците – десетки щъркели се събраха на симпозиум на поляните между Ахтопол и Варвара. Хълмовете побеляха от пернати двукраки, които няколко часа задълбочено обсъждаха проблемите на любовта, бебетата и храненето в условия на световна криза.
Възникна обаче един любопитен въпрос: Какво да очакваме на 2 април – Международния ден на детската книга? Вероятно нашествие от печатни произведения от цял свят, които се промъкват в къщите ни, потропват с корици, размахват страници и правят опити да се наврат пред очите ни! За да удължим живота им.
Ще ги чакаме:-)

Според китайския календар на 3 февруари започва 4709-ата година.
Тази нощ си отива буйният и непокорен Тигър, а подире му тича един късметлия – пухкавият Заек. Предпазлив, консервативен и миролюбив.
Ние обичаме граничните състояния – независимо в коя част на света са се приютили. Затова ще посрещнем според традициите (с червен изгрев – вместо свещи, с червена храна и червени питиета) и Китайската Нова година – 春节.
Но преди да отворим бутилките в чест на Заека, именно заради него ще отворим една книга. Ще разгърнем страниците й и ще прочетем следното:
— Разкажи ми пак както по-рано — заумилква се Лени.
— Какво да ти разкажа?
— За другите и за нас.
— Такива като нас нямат семейство — подзе Джордж. — Посберат малко парици, па ги пропилеят. Нямат си никого, никой не дава пукната пара за тях.
— Но при нас е друго! — възкликна Лени щастлив. — Кажи сега за нас.
Джордж мълча известно време.
— Но при нас е друго — рече той. — Защото… Защото аз си имам приятел…
— И аз си имам приятел. Двамата сме приятели и се грижим един за друг — извика възторжено Лени.
Вечерният ветрец полъхна над поляната, зашумоли в листата и набразди зеления вир. Отново долетяха виковете на мъже, този път по-близки от преди.
Джордж свали шапка и каза с разтреперан глас:
— Свали си и ти шапката, Лени, да те полъхне ветрец.
Лени си свали послушно шапката и я сложи на земята пред себе си. Сянката над долината стана още по-синя, вечерта настъпваше бързо. Вятърът донесе до тях пукот на съчки в храсталака.
— Кажи сега как ще си живеем — подсети го Лени. Джордж се беше заслушал в далечния шум. За миг лицето му придоби замислен вид.
— Погледни оттатък реката, Лени, и ще видиш като наяве това, дето ще ти кажа.
Лени обърна глава и устреми поглед отвъд вира, по притъмнелите склонове на Габиланите.
— Ще си купим една фермичка… — започна Джордж. После измъкна от джоба си пистолета на Карлсън и свали предпазителя. Ръката с пистолета се подпря на земята зад гърба на Лени. Джордж погледна Лени в тила — там, където гръбнакът се съединява с черепа.
Нагоре по реката се чу мъжки глас, друг му отвърна.
— Продължавай — подкани го Лени. Джордж вдигна пистолета, но ръката му затрепера и той пак я подпря на земята.
— Продължавай — каза Лени. — Кажи как ще си живеем. Ще си купим фермичка и…
— Ще си имаме крава — продължи Джордж, — а също прасенце и кокошчици… Ще засадим и ливадка с люцерна…
— За зайците! — възкликна Лени.
— За зайците — повтори Джордж.
— И аз ще гледам зайците.
— И ти ще гледаш зайците.
Лени се захили до ушите от щастие.
— И ще си живеем царски — каза той.
— Да.
Лени обърна глава.
— Не се обръщай, Лени. Гледай оттатък реката, че да видиш като наяве фермичката.
Лени го послуша. Джордж погледна към пистолета. В този миг в гъстака се чуха стъпки. Джордж се обърна по посока на шума.
— Продължавай, Джордж. Кога ще я купим?
— Скоро…
— Аз и ти.
— Ти… и аз. И всеки ще бъде добър към тебе. Никакви главоболия вече. Никой никому няма да прави зло.

Докато си живеехме, нищо не подозирайки, ООН взе, че обяви 2011 година за Година на Химията и на Прилепа.
С прилепите нямаме никакви проблеми. Ще ви ги покажем и в летящо, и в спокойно състояние.
Малко не сме наясно как да постъпим с химията… Впрочем, големите винпроми в страната работят, така че проблеми и с това не се предвиждат.
Макар че при нас ракията е истинска. Който е идвал, знае. А който ще идва тази година за пръв път – ще научи. До скоро!

От доста време сме се отдали на активна почивка. Но наближава краят на годината и решихме да се пораздвижим и поразкършим.
Първо се насочихме към младостта, по-известна като Божоле Нуво. Това вино се консумира от ноември до февруари. Произвежда се на север от Лион. Гроздоберът му се извършва задължително на ръка, през септември.
Le Beaujolais Nouveau est arrive! се анонсира точно в 12 часа в полунощ на третия четвъртък на ноември. И празникът започва!
Кой е казал обаче, че традицията на младата реколта трябва да си остане само във Франция. В днешно време тя се пренася за няколко часа от Лион до Ахтопол.
Младоста си е младост, а ние сме опитни. Затова решихме да съчетаем младостта с улегналостта. И не забравихме доброто, старо узо. Добро, защото е качествено. И старо, защото отдавна отлежава в нашите подземия.
Всичко това комбинираме с баварски мръвки и белгийски шоколади.
Хубаво нещо е глобализацията!

Хиляди скорци се събраха през последните дни във въздушното пространство на Ахтопол. Тези симпатични пилета предизвикват само усмивки и създават усещане, че са извадени от романтична комедия, а не от филм на ужасите.
В резултат на инвазията ореховите дървета са като живи и непрекъснато звучат, котките са отчайващо безпомощни и се мотаят с увиснали уши, а градът изглежда тройно по-голям – сякаш е бухнал, набъбнал и наедрял от огромните ята.
Дори когато човек погледне в огледалото, вижда предимно криле и човки. И му се иска поне в света на отраженията лятото да продължи…