Не обичаме некролозите. Освен всичко останало, те са безсмислени.
Човек е жив, докато някой го помни. Омир, Шекспир, Пушкин, Казандзакис, Даръл, Пратчет, Куваев. Бах, Бетовен, Вагнер, Моцарт. Ел Греко, Моне, Гоген, Ван Гог. Да не изброяваме всички любими приятели, които остават с нас и ще бъдат и след нас.
Само дето понякога те хваща страшен яд, че не си намерил време да потупаш някого по рамото. Да го прегърнеш, да му кажеш на глас колко щастлив те е направил. Каква радост е донесъл в света. Колко е хубаво, че го има.
И остава само да разчиташ, че понеже е жив, ще те чуе.
Dank u voor de vreugde, Johan.