И тази сутрин, както всяка година на тази дата, сладкият ни сън бе атакуван в ранни зори. Младата смяна, притаила се в двора на училището, нападна с песни спящия град като Волен Сидеров джамия.
Но надеждите на невръстните фейсбукарчета да ни събудят останаха излъгани. Понеже предвидливо бяхме затворили врати и прозорци и пуснали всички щори.
Какво попитахте? Дали не сме пукнали от жега ли? Не, бяхме пуснали климатика, още една преграда пред терора на звънките гласчета.
А сега смятаме да си доспим.
На плажа.
