Ако има нещо по-хубаво от първото лято, то това вероятно е последното. Последното лято, когато чернокопите чуруликат, а леферите свиват гнезда в орехите, когато във формичките за лед наливаме мента, джин и парченца препечен тоник, когато гроздето колабира в шепите, когато нетърпеливата есен опитва да пише калпава поезия… Последното лято…
А после първото:-)
