Тази сутрин един приятел пое по последния си маршрут.
По този маршрут се минава само веднъж. Той не е маркиран, но това не пречи. Всеки успява да го премине, дори най-неопитните.
А той никога не се е губил.
Някои от вас сигурно го помнят, седнал на двора в топла юнска вечер, с любимия си джин в ръка. Представяше се с името Бубо.
И не са много хората, които знаеха, че това е архитект Дамянов. Човекът, без когото Шарената къща нямаше да бъде такава, каквато я познавате. Чиито приятелски и професионални съвети са вградени в нашия хотел. Хотелът, чийто праг той прекрачи на 12 юни 2004 година като първият ни гост.
…А само ден преди него по същия път пое Валери Петров. Който написа думите, изведени в днешното заглавие. И без когото ние самите сигурно нямаше да бъдем такива, каквито ни познавате.
Нека помълчим минутка и отпием по глътка за тези чудесни мъже. Те го заслужават.
