„Ако можех да съм рибар, щях да бъда рибар. Ако можех да бъда нещо друго, а не това, което съм, бих го направил.
Не е много леко да си творец. Разбирате ли, да пишеш не е удоволствие, а мъчение. Четох за Ван Гог, Бетовен и другите – ами ако тогава е имало психиатри, нямаше да имаме сега великите картини на Гоген.
А тия мръсни копелета ни изстискват до смърт и затова сме като дресирани животни в цирк. В такъв смисъл ми е обидно да съм творец, да свиря за разни идиоти, които нищо не разбират.
Те нищо не чувстват. Аз съм този, който чувства, защото аз изразявам чувства.
Същото е дори с боксьорите – когато Оскар Бонавентура се появи на ринга, се скъсваха да го освиркват. Удари Клей само веднъж и започнаха да го аплодират. Ето това ми е обидно.
Аз също бих предпочел да съм сред зрителите, но не мога. Винаги съм мечтал да стана рибар. Знам, че е глупаво и че предпочитам да съм богат, отколкото беден и така нататък, но болката…
Как ми се ще да съм… Невежеството е блажено състояние, нещо такова. Ако си невеж, не те боли, или поне на мене така ми се струва“.
Джон Ленън, 10 години преди смъртта
