Докато Еверест върви надолу, Черно море тръгна нагоре. Край бреговете на Ахтопол морското равнище се покачва устремно поради появата на нов вид делфини, които, освен хамсиите, си носят и мастика. За мезе. Така повдигат не само нивото на водата, но и на регионалното настроение!
Докато учените глави в ЦЕРН се заиграват със засичането на черни дупки, по-оскъдните главици се сблъскват с реалността. Защото принципът на „суперсиметрията“ не се мотае безцелно и не си губи времето. Като резултат от „обратното“ деформиране на пространство-времето над Ахтопол се отвори Бяла дупка.
И ако Черната дупка не може да бъде напусната от нищо (дори от светлината), то Бялата изхвърля всичко (и най-вече светлината:-)).
В нашия случай бяхме сполетени първо от щъркелите Ахтон и Ахтоанета.
А после и от всякакви други твари:
Ето какво става, когато се задейства Малкият ахтополски колайдер!
А какво ли ни (ви) чака през лятото…
Залутани на малък остров в източната част на Средиземно море, се изправихме пред въпроса: какво обединява пафоските портокали, какопетрийското червено та чак черно вино, шотландското пушено уиски, халумито от планината Троодос, конския суджук от Пловдивско, украинското сало, руската горчица, полския шмалц, ливанските люти чушки и няколко български свежи души, ценители на хубавините в живота като цяло и в неговите неочаквани завои в частност. Или по-точно – кой обединява тези иначе трудно съвместими във времето и пространството екзистенции?
Естествено, такава задача е по силите само на един светец!
И той изобщо не се казва Валентин 
По делата му ще го познаете. Или по-скоро по махмурлука!!!
Нов сайт – нов късмет. Нови идеи!
Ха бакалъм!
21 януари: С ракия и салата се запасихме още от сутринта. Извадихме от най-дълбокия фризер най-тлъстите лефери. И се окопахме на четвъртия етаж.
Защото тази вечер не е безопасна.
Днес жените на Ахтопол си отвземат за цялата година. Именно след свечеряване настава кулминацията на сатурналиите и дионисиите в Странджа планина – Бабин ден. Недейте да идвате в нашия град на 21 януари. А и на 22-и също не се препоръчва. Рискувате да видите вашите хазайки, кръчмарки, сервитьорки, магазинерки, продавачки на билети и просто познати и приятелки в една друга светлина, в ролята на менади и вакханки…
Днес е денят, когато мъжете кротко готвят манджи, зареждат хладилниците с бульон-трезве за половинката и си постилат в килера.
Опс, вече май стана 22 януари: Извинете, че съм толкова лаконичен, ама баницата загаря…
Искаме да съобщим, че от няколко седмици с всички сили и с достатъчно средства подкрепяме инициативата на ББЦ (Българска Бирена Църква), чийто искрен и честен призив е: „Спаси дърво. Изпий парите за елхата!“.
Ние обаче, като хора, които не стоят на едно място, интуитивно разширихме размерите на благотворителната акция. И безразборно започнахме да спасяваме свински крачета, агнешки главички и телешки шкембета.
И изведнъж, погледнали отговорно на задачата, се прехвърлихме върху магданозите, зелките (особено киселите), бобовете и пшениците.
Накрая осъзнахме, че няма хоризонт и че любовта е безгранична…
Пак Рони О’Съливан ни е в мислите… Защото вече е пределно ясно, че отговорът на великия въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало не е 42. А е точно 147.
На 39 години и на куц крак, като един ветеран параолимпиец, Рони направи максимален брейк от 147 точки и спечели шампионата на Обединеното кралство по снукър.
Дали магията се дължи на шимпанзетата в мозъка му (за които той признава) или на други животинки, скитащи из главата му, ние не знаем. Но благодарим на всички бозайници и буболечки за вълшебството. И за Отговора…
След като преди няколко години Рони О’Съливан спечели турнир с чужда щека, вчера той реализира първия си сенчъри, стъпвайки само на един крак.
И нека се знае, че туй се случи в деня на св. Андрей Първозвани.
Истина, истина ви казваме, мнозина са звани, но малцина – избрани (Лук. 14:24)
10 ноември изкъпа душата.
10 ноември обърна главата.
10 ноември намокри устата.
10 ноември накълца нова салата –
рукола, джинджър, тортила,
бърбън, бейлис, текила,
Косово, Клинтън. И накрая Камила.
О, щастие! Нали, мила?
Рибарите може и да тъгуват по паламудите, които се пилеят край чужди брегове, ние обаче се размотаваме с песен на уста и по къси панталони край скарата, отрупана с пресни чернокопи.
Въобще, да идват и леферите! Паламудите ги харизваме щедро на други земи и народи!