Ето че настана 14 февруари и зарязахме лозите. Зарязахме също някои непокорни кичури в косите. Но най-вече зарязахме зимата, зарязахме примерното поведение и… и следват Трифунци, Четирифунци, Петифунци, следват салати от минзухари с копър, червено вино в раковини и проникване с взлом в морето!

Тук е така.

Какво вършихте днес към 12 часа и 12 минути? Не си ли спомняте?
Лошо.
Остави, че до следващите три дванайсетици ще има да чакате сто години, ами даже и до най-близката тройка, 01.01.01, остават цели 88 години. Че и двайсет дни отгоре. Ха да видим, кой ще ги доживее?
Морето, естествено. И ние в него.
Ама не падайте духом, де! Тройки повече няма да видим, но пък четворки ще наспорят маите. И през 22-ра, и през 33-та, чак до 99-а.
А за най-зажаднелите ще уредим дори една петица. През февруари 2022 година. Точно ден преди празника на Съветската Армия и Военно-Морския флот. Символично, нали?
Както се казваше – който оцелее, ще закусва.

Може днес да е Никулден, може да е Ден на банкера, може дори да е Денят на патентоването на микровълновата печка, но ние в далечен (за останалата част на света) Ахтопол продължаваме да отбелязваме рождения ден на един далечен (за останалата част на човечеството:) снукър разум – Рони О’Съливан.
За него вероятно сър Тери Пратчет е написал:
„Нагласиш ли си акъла, всяка клечка може да ти стане вълшебна пръчица, а небето да ти бъде шапка и всяка локва да е твоят вълшебен… потир. Не са важни нещата, а хората“.
За нас в Ахтопол Рони – човекът с Вълшебната Пръчка – е много важен. Дори на 37 години:-) И най-вече на 37 години!

Ако скоро не сте били край морето през ноември, сигурно сте забравили, че по това време на годината ветропоказателите полудяват в салса-ритъм, че листата се отлепват като излишни ноти от дърветата, а на тяхно място увисват прегракнали кълвачи, че морето подхваща безкрайния махмурлийски кан-кан. И че когато сутрин ви събуди тропотът на конските копита, се чувствате като в катедрала.
А може би тази мелодия никога не се забравя?

С тази песен на ливърпулската четворка се очаква след някоя и друга седмица премиерът да открие поредните рекултивирани 15 километра национална пътна мрежа.
И тия 15 километра ще свързват нашия древен и вечно пиян млад град с общинския център Царево. А на средата на пътя ще ни радва зелена полянка. На нея допреди няколко месеца се намираше незаконният ваканционен комплекс „Златна перла“.
Днес златото и перлите, инвестирани в бетона на тоя нагъл строеж, се превръщат в чакъл, а чакълът – в разширение на шосето.
Е, поне веднъж да минат и без нас.

Ахтополски ценители на бирата предприеха октомврийски десант край Вълтава. От краткия (но красноречив) отчет на експедицията става ясно, че са превзети 42 позиции. Или казано просто и ясно – ентусиастите са опитали (по няколко пъти) 42 различни марки точено чешко пиво.
Вече е сигурно, че пяната в Черно море не е само от Бургаско – светло. Неведоми са тайните на Световния океан! А още по-сигурно е, че където е текло, пак ще тече…

Една жена тръгна днес от Ахтопол. Тръгна на дълъг път. Тръгна сама!
До вчера тя беше стигала само до Видин. Но от утре… Ех… От утре може да я откриете в мустаците на най-лукавия котарак, може да се сблъскате с нея по Пътя на мастиката, може да я видите, вкопчена в гърба на последния хипар-моторист.
И ако някога я срещнете, само й кажете: Пътувай с вятъра!
Агнезия, чуваш ли!!, пътувай с вятъра…

Ако има нещо по-хубаво от първото лято, то това вероятно е последното. Последното лято, когато чернокопите чуруликат, а леферите свиват гнезда в орехите, когато във формичките за лед наливаме мента, джин и парченца препечен тоник, когато гроздето колабира в шепите, когато нетърпеливата есен опитва да пише калпава поезия… Последното лято…
А после първото:-)