Циганското лято – което дори още не е съвсем циганско, а по-скоро прилича на тайфа отвързани блондинки, е като измъкнат мач с 5 снукъра, като нова спирка на метрото, като шести олимпийски кръг. Само дето в Ахтопол снукърът се играе с въдици, вместо с щеки, ролята на метрото отдавна се изпълнява от въжена (или по-скоро мисловна) линия между кръчмите, а ако трябва да говорим за изчезнали и новопоявили се континенти – грешката е вярна! Ахтопол е грешката:)
Накратко за лятото: to be continued…

Най-сетне тези дни морето се разтвори – като пред някакъв особен пророк – и пропусна първата организирана група паламуди. Хубавото за нас е, че ги пусна да излязат, а не да влязат:) Всъщност, може да са минали и през надписа „Вход“. Зависи кой разказва приказката!
А поуката ли?? Ето: много е лесно да не мислиш за розови носорози, ако на скарата се е излегнал пресен паламуд…

Необичайно явление се наблюдава в началото на август. 5 цветни и дебели луни се преплитат в космоса и хвърлят отпечатък върху Земята. Дори в Ахтопол започнахме да пием жив огън и да замезваме с лаврови венци.
А Олимпиадата е още в началото…

Инженери от Министерството на отбраната на САЩ съобщиха, че са измислили как да гасят пожар с помощта на звук. Военните атакували пламъците с два високоговорителя. Акустичните вълни изтънили горящата зона, освен това въздействали на повърхността на пожара, понижили температурата на огъня и той угаснал. Изобретателите не уточняват с какви точно звуци са извили вратовете на пламъците…
Това малко ни обърка, но не ни спря да се втурнем по стъпките на щатските колеги. Първо опитахме да загасим вътрешния пожар със звука от отваряне на бирени бутилки, подир туй използвахме Pink Floyd за борба с пламъците на немирното барбекю, а накрая така се увлякохме, че започнахме да размахваме колкото можем най-шумно криле срещу Слънцето.
Резултатите бяха удивителни: втората каса бира се оказа по-вкусна, изядохме пържолите откъм тъмната страна на Луната, а докато опитвахме да полетим към Слънцето, една птица се спря да ни хвърли няколко иронични погледа, застана на пътя на лъчите и… ни направи истинска сянка.
Да-а-а… Тайфата няма никакъв шанс да слънчаса в такава ситуация!!

Всички, които по една, друга или съвсем трета причина, пропуснаха първия юлски изгрев в Ахтопол, сплотени, обединени и със свежи сили се събудиха по обед и се събраха, за да посрещнат един специален July Afternoon. Изпълнен с дългокраки мастики, със зеленооки коктейли, с пищни бири и къдрави очаквания. Изпълнен с безкрайни лилави залези…

Като страстни почитатели на леферите, няма начин през лятото да не тъгуваме по тези есенни магьосници със сребристи очертания. Но колкото и да е голяма мъката ни по тях, безспорно е, че и сафридите носят романтични аромати. Хиляди малки риби изскочиха през последните дни от морето, отправиха се право към тиганите и ни напомниха за очарованието на дребните неща.

Сеизмологичните станции съобщиха, че през последните дни са регистрирани няколко силни труса на слънчевия диск. Можем да потвърдим, че те бяха видимо усетени в Ахтопол. В резултат на разместванията на огнените пластове, над града сутрин се надвесват между 2 и 3 слънца едновременно. Те разплискват тонове енергия, разливат километри светлина, разглобяват вселенските механизми. И тогава мултиплицираните човешки мечти се разтопяват в кадифенето море. И стават безкрайни…
(Доскоро си мислехме, че ефектът на размноженото слънце се дължи на отражението под определен ъгъл на звездата в колекторите. Какво невежество от наша страна!!)

Лятото още не се е стоварило с всичките си сто килограма върху нас, но усещането за липса на гравитация вече пропълзява по костите. Морето е смачкано и плоско, пясъкът е излязъл от релсите и няма представа за посоките, вятърът е загубил равновесие и е приседнал на скалите. В същото време, здраво стъпили на земята, гримирани момичета мият витрините на ресторантите, лъскат чашите, измитат наслоената зима.
Без да се интересуват от пясъка и чистите чаши, долетяха черни щъркели. Може би лятото е дошло?

Докато светът отбелязва Деня на смеха, докато православната църква почита Свети Георги Победоносец, докато армията марширува, циганите лудуват, а овчарите танцуват с вълци, ние открихме плажния сезон. На парада присъстваха лебеди, корморани и корониди. И усмихнати делфини:-)

Икономисти ни съветват тези дни чрез „Файненшъл таймс“ да зарежем акциите и да инвестираме в шотландско уиски от най-високо качество.
Никакви грижи! Ние и без експертни съвети сме се насочили към тази ниша. Проблемът обаче е в ликвидността! И по-точно – в прекалено бързата ликвидност…
Ето, и вчера – в името на Свети Патрик – инвестирахме в качествени ирландски течности, а днес каква мислите ни е печалбата? Останаха ни само холограмни образи на бутилките!