Група младежи – студенти по физика от Лестърския университет – (нямали си друга работа!) и тръгнали да си играят с телепортацията. С идеята за телепортация, де.
Решили да изчислят колко време ще е нужно на един телепорт да придвижи човек от повърхността на Земята до геостационарна орбита. Представили хуманоида във вид на пакет информация, която може да се изрази като естествени числа.
Цялата информация, която представлява човекът (генетичен код, спомени, мисли), в битове се изразявала с числото 26 с 42 нули подире му.
И, казват те, ако някой успее да предава информация с честота 29,5 до 30 гигахерца, то времето, необходимо за дематериализация, преместване и обратна материализация в друга точка от пространството, би било около 4,5 квадрилиона години, или 350 000 възрасти на Вселената. Или 350 000 пъти повече, отколкото е изминало от момента на Големия взрив досега.
Да-да! И хм. Честно казано, от наша гледна точка тези студенти направо са си загубили времето. Абе, британски учени. С това всичко е казано.
Друго сме си ние, ахтополските учени. При нас няма никакви проблеми с преместването на генетичен код.
Успяваме да местим и частични спомени. И малко, ама много малко мисли. Всъщност, това се случва доста често по време на сиеста, особено ако е облачно (за препоръчване е 50 на 50, но е допустимо и съотношение 75 мастика на 25 мента).
Дематериализацията, преместването и обратната материализация в друга точка от пространството е стара ахтополска традиция.
Ако искате да пробвате този телепорт, купете си билет за самолет. Или за магистралата. Или просто ни се обадете.
Ние сме тук някъде… В облаците! На компютърен език – in the clouds.
