Тъкмо се бяхме подготвили за една гальовна, мъркаща и продължителна пролет – като онези от приказките – и изведнъж лятото ни сполетя. Връхлетя рязко, дръзко и шумно като Четиримата Мотоциклетисти на Апокалипсиса. Пристигна по изгрев и запали пожар в главите.
Опиянени, майските бръмбари започнаха да рисуват маслени пейзажи по прозорците, гларусите да разчистват клечките и водораслите от морето, славеите да композират остарял джаз. Ние пък откъснахме от двора първите листа мента – не, не за чай! За мохитото след плажа, разбира се.
А в суматохата наистина, ама съвсем наистина, прецъфтяват розови кестени. И пак цъфтят!
И ако това не са непоносими и недопустими условия за труд и за работническа солидарност?!!
