Всички знаете колко близо до училището е разположена нашата къща. То не че целият град е далеч от училището, но все пак някои са по-равни. И най-равни сме онези, чиито спални гледат към училищния двор.
Та ето че днес, след тежки вечери, посветени на футболни и хокейни финали, бяхме разбудени в неприлично ранно време от бодрите звуци на училищния празник.
Една наша близка роднина твърди, че Ахтопол е раят на Земята. Тук хората били добри, а дечицата пеели. Не искаме да оспорваме ничие мнение. Просто ѝ пожелаваме подобно разбуждане в махмурлийска утрин и сме готови да изслушваме всякакви ревизирани твърдения.
Всеки непредубеден наблюдател от пръв поглед би разпознал в нас почитатели на солунските двама братя и привърженици на грамотността. Фенове на пълният член и хейтъри на думи като „u4ili6te“. Тифози на азбуката и ултраси на кирилицата.
Наше непоклатимо убеждение обаче е, че България като цяло и Ахтопол в частност се нуждаят от по-малко и по-качествени детски песнопения. Това особено важи за ранните майски утра!
Dixi.
