Какво ли не се случва в Ахтопол!! Само дни преди Световното по футбол, огромни, нетипични и тлъсти лилави сафриди изскачат от морето, танцувайки самба, и политат към очите ни, към устните ни, към усмивките, а ние (забравили глад и увлечени от мистериозен копнеж), в ритъма на боса нова, ги запращаме наново в корените на морето (мосю Гари, нали знаете, че Морел е жив!), което, усуквайки се и гънейки се във вълните на древната капоейра, ги отразява в набъбналите луни. Които пък разказват, че там някъде футболът имал хриле… И дишал. Не се задушавал от автобусни карбуратори.
