Днес разкрачихме пред входа една стълба, счупихме под нея едно огледало, посипахме го със сол, спазарихме трите черни котки на съседката да се разхождат по тротоара пред хотела и отидохме на плаж.
Но проклятието ни настигна. Морето беше топло, а бирата се нагряваше още по-бързо.
Впрочем, имаше и положителен момент. GSM-ите ни мълчаха като изключени. Вероятно, това се дължи на нежеланието на потенциалните ни клиенти в петък, 13-о число, да разговарят с непознати. Донт паник, бре, джанъм, ще се запознаем!
Този феномен е известен като „синдром на страх от 13 петък“. По-старите ахтополци, помнещи гърците, му викат „параскевидекатриафобия“, а най-старите, преселници от Източна Тракия – „онючджумашубеси“.
Спокойно, народе! Няма никакъв петък и никакъв тринайсети. В „Шарената къща“ такъв ден не съществува. Замазали сме го с най-голямата баданарка. От кофата със суросинкява боя.
