Богомилският дуализъм на Странджа отново си показа рогата. Когато разгонихме дъждовните облаци и изпълзяхме на плажа, там най-надуто се разхождаше един черен щъркел.
Нашите редовни читатели са запознати с градския щъркел Ахтон, почтен представител на класическия вид Cikonia cikonia. Той изправно щрака с клюн (когато последният не е зает от вързопчета с деца), връзва мартеници по цъфналите дръвчета, гони жабите по ливадите и изобщо се държи, както се полага на същински етнощъркел.
Но това черно същество, излюпило се право от сърцето на местната почва, нахално газеше в морската вода и кълвеше живинки от морското дъно.
Явно това бе самият Хтон. Пращъркелът, genius loci!
Нещо повече, появата му беше привлякла в залива черни делфини. Бутилконосни.
Биолозите ще направят от случилото се едни изводи, философите – други, а нашият извод е един-единствен: който наближи ахтополския плаж, почернява.
Правете си изводите, прочие.
