Лятото още не се е стоварило с всичките си сто килограма върху нас, но усещането за липса на гравитация вече пропълзява по костите. Морето е смачкано и плоско, пясъкът е излязъл от релсите и няма представа за посоките, вятърът е загубил равновесие и е приседнал на скалите. В същото време, здраво стъпили на земята, гримирани момичета мият витрините на ресторантите, лъскат чашите, измитат наслоената зима.
Без да се интересуват от пясъка и чистите чаши, долетяха черни щъркели. Може би лятото е дошло?
