Пак се срещнахме след 20 години. И случайно се разприказвахме – къде ни е заварила новината, че отсега нататък ще живеем без Тодор Живков.
(За по-младите ни читатели: тогава бяхме с 20 години по-млади, бяхме убедени, че животът е кратък и преходен и че единствените две вечни неща в него са Тодор Живков и Лили Иванова. Е, за второто, както изглежда, не сме сбъркали).
Та от дума на дума се разбра, че когато сме чули зашеметяващото известие, и двамата сме се возили на тролейбус.
След това откритие се разгоря кратка дискусия – по-добре ли е станало, или по-зле. Интервюирахме и случайни гости, минувачи, както и двама шофьори на такси.
И стигнахме до извода, че е еднозначно по-добре.
Най-малкото, защото поне на нас двамата вече не ни се налага да се возим в тролейбуси.