Тези дни не можем да се оплачем от липса на истински, расов вятър.
Вятър, който като оригинална китайска вувузела намира най-прекия път до ушите ни, който навежда къщите на Юг и ги опрашва, който носи усещане за далечни брегове и за наближаващи печени лефери.
Не ни остава нищо друго освен да му се отдадем. И да видим къде ще ни завее…
Който оцелее, ще разказва:-)

Специално за най-запалените любители на Ахтопол предлагаме последен шанс да наблюдават на живо отлитането на закъснелите щъркели.
Срещу минимални вноски от „Гинес“ можем да ви демонстрираме и прелитане на диви гъски.
А последните сбирки на скорците в ореха са бонус. За настанените в синята стая, естествено.
И не се блъскайте пред вратата. Не сме си в хотела. Ще ни намерите на плажа, при втората рибарска мрежа. Ще ни познаете по купчината лефери отляво и бинокъла отдясно. Както и по фрапантните разлики от загара, естествено.

Нападнаха ни хищници! Затлъстели. С остри зъби. Може да се каже, че сме под обсада. Морска.
Но и ние не сме вчерашни. Отвърнахме на удара. По единствения възможен начин. Обградихме ги и ние. И започнахме да ги ядем. Да! Точно така! Току що хвърлихме на скарата няколко мазни, самоуверени и надменни паламуда.
P.S. Съчувстваме искрено на приятелите в Созопол, които вече втора есен карат на свинско:))

Който е запазил капка здрав разум, ще се присъедини към нас – няма хора, няма водорасли, няма вятър. Няма дори интернет:-) Сега е моментът!
Няма съмнение, че някой ден ще се върнем.

Една любопитна, деликатна и твърде гореща новина ни халоса днес: Американски майстор-готвач създал метод за пържене на бира.
Този изобретателен мъж на име Марк Зейбъл използвал „Гинес“ за своите експерименти в полза на човечеството. И гарантирал, че алкохолът не се изпарява:-)
Е, щом гарантира… Без да се замисляме много-много, запретнахме ръкави и си сварихме малко уиски с лед, след което приготвихме червено вино на скара, а в лунните часове фламбирахме един специален и изключително любим ямайски ром.
Честно казано, накрая съвсем забравихме за пържената бира… Но ще я пробваме! Без съмнение. На закуска…

Днес разкрачихме пред входа една стълба, счупихме под нея едно огледало, посипахме го със сол, спазарихме трите черни котки на съседката да се разхождат по тротоара пред хотела и отидохме на плаж.
Но проклятието ни настигна. Морето беше топло, а бирата се нагряваше още по-бързо.
Впрочем, имаше и положителен момент. GSM-ите ни мълчаха като изключени. Вероятно, това се дължи на нежеланието на потенциалните ни клиенти в петък, 13-о число, да разговарят с непознати. Донт паник, бре, джанъм, ще се запознаем!
Този феномен е известен като „синдром на страх от 13 петък“. По-старите ахтополци, помнещи гърците, му викат „параскевидекатриафобия“, а най-старите, преселници от Източна Тракия – „онючджумашубеси“.
Спокойно, народе! Няма никакъв петък и никакъв тринайсети. В „Шарената къща“ такъв ден не съществува. Замазали сме го с най-голямата баданарка. От кофата със суросинкява боя.

Кой каквото ще да говори, но горещината си има и хубавите страни. Дрехите излизат сухи от пералнята. Усмивките са залепени като с разтопена захар за лицата. Сенките се крият по ъглите и освобождават място за безкраен слънчев дъжд. Който ние затваряме в бутилки. И ще си го пазим за зимата…

Любопитни световни и галактически новини ни заливат в началото на август:
На Марс имало живот. Преди милиарди години.
Дървеници нападнали Ню Йорк. Наскоро.
Населението на земята ще надхвърли 7 милиарда. След една година.
На планетата ще живеят над 9 милиарда души. Към 2050 г.
В същото време от Ахтопол прииждат само някакви подобия на новини:
Акциите на Слънцето се вдигат.
Времето виси на едно място и не се мести нито напред, нито назад.
Даже боговете са се запилели и са зарязали задълженията си.
Само Посейдон разцъква билярд със спасителите на плажа.
Лято е!!

Все още не знаем какви са щетите от жегата из страната, но в Ахтопол бяха постигнати следните резултати:
– скакалците ожадняха и нападнаха дините
– дините пък се изтъркаляха на плажа, за да приемат (вътрешно) по една мастика
– пясъкът се побърка от високите температури и се скри във водата
– морето наруши всички закони и още от обяд започна да придърпва връвчицата на Луната
А какво правим ние ли? Седим на водни възглавници и играем „на вързано“ с вятъра. Вместо зарчета, използваме кубчета лед…

Ахтополският рак Петър, който зимува в буркани, разкри тайната на телевизионната звезда, октопода Павел, който се е запътил към блюдото с паейя.
Адидас, прошепна Петър.
От самото начало Павката упорито предричаше победите на отбор, екипиран от немската марка. И съответно, обричаше на загуба отборите на Пума и най-вече Найки.
Прави впечатление, че произходът на осмокракия оракул тъне в мъгла. Не е ясно дали е роден в аквариума на Гейтсхед или в плитчините край остров Елба. Не е ясно също дали истинското му име е Паул, Пабло или Паоло.
Сигурно обаче е друго: дори наистина да живее в Оберхаузен, мекотелото е на издръжка от Херцогенаурах!
Което, вярваме, не би оспорил дори гимназистът Крум. Още повече след тежките загуби, претърпени от неговото семейство, непредпазливо заложило във финала на Холандия.