Усещате ли как бързо вървим срещу 1 юли, а в същото време 1 юли върви срещу нас и ни връхлита?
И не се задават никакви July Morning-и на хоризонта!
Задава се само почивка. Двудневна. Футболна.
Дори гларусите в Ахтопол се умориха от Англии, Франции и Италии. И Боатенги, както уместно се изрази един приятел, специалист по сравнителна анатомия.
И сега всички се разлагаме на плажа… В очакване на изгрева… На 2 юли!

Ами, каквото можахме, направихме.
Стоплихме морето.
Разгонихме облаците.
Отворихме кръчмите.
Издадохме разрешително за почистване на плажа.
И дори открихме световното първенство по футбол. Вече вкарахме два гола.
И понеже градът и плажът са все още празни, морето чисто, а бирата студена, се налага да заместваме отсъстващите туристи. Плуваме, печем се и мезим с екологично чисти ГМОрски дарове.
Честно казано, за завиждане сме.

По сиеста в Ахтопол човек си задава въпроси… Например, накъде води хоризонталното море и от колко гласни е съставено вертикалното?

Всички знаете колко близо до училището е разположена нашата къща. То не че целият град е далеч от училището, но все пак някои са по-равни. И най-равни сме онези, чиито спални гледат към училищния двор.
Та ето че днес, след тежки вечери, посветени на футболни и хокейни финали, бяхме разбудени в неприлично ранно време от бодрите звуци на училищния празник.
Една наша близка роднина твърди, че Ахтопол е раят на Земята. Тук хората били добри, а дечицата пеели. Не искаме да оспорваме ничие мнение. Просто ѝ пожелаваме подобно разбуждане в махмурлийска утрин и сме готови да изслушваме всякакви ревизирани твърдения.
Всеки непредубеден наблюдател от пръв поглед би разпознал в нас почитатели на солунските двама братя и привърженици на грамотността. Фенове на пълният член и хейтъри на думи като „u4ili6te“. Тифози на азбуката и ултраси на кирилицата.
Наше непоклатимо убеждение обаче е, че България като цяло и Ахтопол в частност се нуждаят от по-малко и по-качествени детски песнопения. Това особено важи за ранните майски утра!
Dixi.

Знаем, знаем, че вчера сте тръпнели цял ден. И половината нощ.
Естествено, че сте очаквали репортаж на пет колони с пренос на трета за ешмедемето по повод деня на Св. Св. Константин и Елена, небесните покровители на Странджа.
Но, разбирате ли, вашите представи за празник са едни такива… нестранджански. Наясно сме, какво говорим, ибо едно време и нашите бяха такива, Господи!
А тук, където сливите зреят безконтролно, берат се още по-безконтролно, а на ракия стават с прякото участие и под вещото ръководство на контролните органи, не може да се очаква размерено течение на времето. Странджанци започваме от средата, минаваме през края и завършваме малко преди началото.
Затова на нашите часовници все още е нула часът на 21 май.
(Музика тържествена. Пионерчета внасят цветя от Комитета за култура)
Честит имен ден на всички Елени! Покрай тях и на сърните!
Честит имен ден на всички Константиновци! Особено на онези, които са и Кириловци!
А на теб, Нина, честит рожден ден! 😉

Днес използвахме слънчевия ден и затворихме еволюционната крива. По-конкретно, завърнахме се в морето, от което някога са излезли далечните ни прародители.
Ами какво да ви кажем? Ако и на тях им е било толкова студено на сушата, колкото на нас днес във водата, направо си е за чудене как са издаянили да не се върнат в топлите и меки вълни.
Впрочем, въоръжаваме се с търпение. Няма да се даваме на някакви троглодити, я!
Откровено казано – като закоравели ахтополци би трябвало да се изкъпем за първи път в деня на Св. Св. Константин и Елена, празника на Странджа. Но където Константин, там и Кирил, както блестящо доказа неотдавна една наша бивша колежка и любима приятелка.

Докато представителите на Добрата Стара Европа са стъпили здраво на земята с двата си крака и не могат да прелетят и едно блато заради някой си Ейяфятлайокутл , ние – келешите от южната и смахната част на континента – сме способни днес, по пладне, да пием бира в Шефилд. И да натиснем бутона.
Точно онзи бутон, който пуска на свобода топките и дава началото на Световното по снукър!
Нашият вулкан не топи ледници. Смразява ги!

Помните ли лафа:
– Какво е черна дупка?
– Мястото, където Бог е делил на нула.
Е, можем със сигурност да кажем, че от няколко дни в Ахтопол пада яко деление. Откакто слънцето трайно спусна ресните си над града, мозъчните клетки на населението се разместиха, разбъркаха и шейкнаха, така да се каже… Рибарите разстилат мрежите си като покривки по тротоарите и им се любуват като на девици, девиците пък усукват покривките си като мрежи, в които улавят жадните мъжки погледи, а ръцете и на едните, и на другите през цялото време са отвързани… Като въжета без лодки…