Е, при нас Христос, така да се каже, възкресе.
И то не защото сме по на изток. А защото попът идва от Царево по-раничко, за да успее за полунощ да се прибере при постоянните си енориаши.
А какво правят ахтополци?
Ами каквото са правили винаги. Ядат и пият и вече са забравили за постите, а някои дори не са се и сещали за тях.
Така че който не е бил в Ахтопол тая вечер – да тримири.
Ха наздраве!

Установихме, че при преминаването към лятно часово време някои хора губят един час. Един час, който може да бъде използван за оцветяване на ягодови листа, за опитомяване на медузи, за убийство на бодливи и грозни страхове… И за да не губим време, си направихме експеримент: настроихме всички часовници, телефони и компютри по различен начин. Така някои показват, че сме спечелили няколко часа, други – че сме взели „назаем“ от времето няколко дни, а трети ни подаряват цели, огромни и дебели мигове… Експериментът доказа, че само от нашите ръце зависи да не загубим и секунда.
Не забравяме обаче предупреждението на Тери Пратчет, че „времето е наркотик и много от него убива“:)

Знаем, че се притеснявахте от липсата на пресни новини, ама нямаше как. Новини имаше, но не бяхме домакини, тоест, съдържанието нямаше да се върже със заглавието.
И ето че още неразопаковали куфарите, бързаме да отговорим на вашия поздрав „добре дошли“.
След 2400 пропътувани километра отново сме у дома. Какво да кажем? В Кипър е хубаво, ама у дома не е толкова хубаво.
По-точно всичко му е хубаво, само дето още не може да се плува в морето и лимонът в двора не е обсипан с плодове.
Така че купуваме малко лимони, за да ги вържем за прасковата и утре рано-рано сме на плажа. Да кладем огън.

Е, въртяхме-сукахме – прогонихме зимата! Не вярвате ли?
Ами ето, снегът се стопи навсякъде.
Пак ли не вярвате? Добре, ето ви по-сериозно доказателство: днес свършиха всички скиорски състезания по телевизора.
Още ли не сте убедени? Хубаво, вадим главния коз.
Днес се завърна от странство нашият стар познайник щъркелът Ахтон!
Така че в близките дни не ни търсете. Отиваме в гората да открием нещо цъфнало, за да си вържем мартениците.

Срам ни е да си признаем, но нашият хотел не се наводни.
Знаем, че бъркаме тиражите на бившите ни колеги, но бурното море не потроши в Ахтопол дори и една лодка.
Можем да твърдим това с пълна сигурност, защото днес предприехме ревизия на целия град, започвайки от собствените ни мазе и рецепция, преминавайки през пристанището и завършвайки с майсторите в бившата вече къща на Гришата.
Но, за да не разочароваме многобройните ни читатели, трябва да признаем, че неколкодневният вятър разпени морето яко.
Всъщност, пяната, покриваща морето, е толкова много, че му придава вид на море, покрито с пяна и с ръка на сърцето можем да кажем, че то си е точно такова.

Кризата явно е връхлетяла и нашите читатели. Надяваме се, че не им се е наложило да икономисват от интернет. Вярваме, че просто не им остава време да четат от преследване на многомилионни сделки.
За сметка на това нашият блог се радва на голямо внимание от страна на спам-роботите. И то, кой знае защо, предимно руски.
Не, разбира се, весело е да четеш коментари от типа на „Я тоже так думаю!“ към дописката за миналогодишния улов на лефери или „Не во всем с вами согласен“, отнесено към информацията за изненадващ снеговалеж.
Впрочем, зарибяват ни и с реклами за всякакви лекове. Така че ако някой има нужда – пишете ни. Може пък да отворим един тред за илачи.
Няма да ви вземаме много за услугата. Максимум по някое и друго хапче за глава след накъркване.
Или да сложим и ние някой спам-робот да пише? Тогава може да се излъже и някой жив читател да коментира нещичко…

Увлечени от духа на епохата, икономическото възстановяване и призивите на лично самия Бойко Борисов, решихме да се отдадем на известна модернизация на скромното си обиталище.
Отворихме учебника по бизнес-администрация и тръгнахме по точки.
Събрахме оферти, сравнихме ги, съпоставихме инвестиционните параметри с мултиплициращия ефект, избрахме най-европейската и възложихме изпълнението на проекта.
Сумата възлизаше на „X“. Абе, какво да се лъжем, чист „Y“ си беше, ама нейсе.
Изпълнението на проекта започна с месец по-късно от предвиденото. И междувремено инвестиционният ни капитал се стопи до Z.
Изпълнителят склони засега да се задоволи със Z минус M, дори минус N. По примера на правителството, разсрочихме остатъка.
Вчера изпълнителят пристигна, извърши запланираните по проекта СМР, прибра своите Z минус N, (които в този момент няма да му стигнат да се разплати с поддоставчиците) и си тръгна.
Прерязахме тържествено лентата и превключихме шалтера на ON.

…Тук всички сме си свои, всички знаем какво последва.
И така, ситуацията е следната:
Изпълнителят не е получил своите пари.
Неговият доставчик не е получил своите пари.
Ние сме дали своите пари, но за сметка на това не сме получили нищо, освен купчина мъртъв материал.
На пръв поглед всичко е точно. Български бизнес в класическия му вид. Но остана пред нас процедурний въпрос. А воименно тоз:
Кой от тримата участници във веригата и на кого точно трябва да начисли десетте процента? Именно онези десет процента, които, както ни учи премиерът, ще отпушат системата?

PS. Предмет на особената ни гордост от този пост е, че в него няма нито една нецензурна дума.

Връхлетя ни могъщ пустинен вятър. Същински „камикадзе“ (сиреч – „божествен вятър“). Горещ. Скоростен. Пищен. Златен. Омагьосващ. И издуха последните трохи разум, останали в главите ни.
Миналата година този прелъстяващ вихър довя в нашия полис ято папагали. Какви ли пилешки пиршества ни чакат сега!

Докато въртяхме любов със злите духове, гущерите и змиите, докато подкастряхме китайските си клечки, докато разменяхме рецепти за постни пържоли с видни представители на семейство Котки, успяхме на разлеем по чаша вино с Дявола.
И да влетим, без да дадем жертва, в 4708-ата поднебесна година.

Един приятел, който живее в Канада, понякога казва за хората около себе си, че са слабо мебелирани по горните етажи.
Друг приятел, завърнал се оттам, го потвърждава.
По тази пряка канадска линия, осъзнаваме, че колкото повече наближава Олимпиадата във Ванкувър, толкова повече изпразваме, освен горните, и долните си етажи. И ги оставяме свободни за студени и снежни предизвикателства. Още по-уверени сме, че забавлението ще се получи, тъй като ще гледаме зимните игри от висотата на Зевс – в нашия случай от висотата на 20 градуса по Целзий.
Какво се чудите? Колко пъти сме ви казвали, че Ахтопол е черна дупка?
И както е тръгнало, ще вземем и ние да се кандидатираме за организиране на някоя зимна Олипиада. И тук, както и във Ванкувър, сняг няма.