Като стари и професионални наблюдатели на печатната продукция в страната останахме впечатлени от трогателното единодушие на всички наши медии по въпроса за генномодифицираните организми.
Майчице, такъв всеобщ порив, толкова свещен гняв, толкова призиви към барикадите не бяхме виждали от два-тринайсет години.
Тогава, ако си спомняте, Слави Трифонов мандахерцаше знамето на бунта. А за да не се изплъзне дръжката от изпотените ръце, я беше надлежно увил в едни правоъгълни хартийки с водни знаци.
Но и днес картинката е впечатляваща. Де го новия Дьолакроа, да изобрази как Ирена води народа с разголена гръд и трикольор в дясната ръка, а до нея подтичва Делянчо, размахвайки два пищова?
(Впрочем не, това не е Дьолакроа, това е Хичкок. Заместете ги с образи по свой избор).
Та, мисълта ни е: къде раздават тия куфарчета за ГМО-джихада? Защото и ние ще вземем да кандидатстваме. В Ахтопол немодифицирани организми просто няма, това го знаят всички наши гости. Особено ония, които обичат да си хапват прайсии от бамбука на съседката.
Но ако не ни сипят барем два-три черпака с кинти, ще застанем от другата страна! През лятото ще сервираме чекрушова ракия и мезе от краставични жаби с копраз.

Днес е Световният ден на влажните зони. И Ахтопол с песен на уста се присъедини към междугалактическия купон.
Кметът издаде заповед за забрана на сухия режим, сухия лед, сухата кашлица и сухото мляко.
В резултат на това населението се отдаде на капково напояване… Откъде капки, може би ще попитате? От небето. Във вид на сняг!

Нали помните стария съветски еврейски виц: „Рабинович, как сте?“ – „Няма да ви огрее!“.
Горди и щастливи сме да съобщим на всички загрижени, че 15 часа без ток се оказаха доста ободряващи. Прередихме си дървата, ометохме по няколко лефера от фризера и си направихме дюканска торта на жар.
Въобще, ахтополската зима дори в най-ярките ѝ прояви се оказа безсилна срещу софийската закалка.
И понеже синоптиците ни обещават засилване на снега и на вятъра и през следващата седмица – каним ви на екстремен туризъм.

Ахтопол днес за първи път през тази зима вдигна бял флаг в знак на капитулация пред снега.
Градът се събуди чисто бял, опакован, скрит и тих… Само тук-там нашарен с отпечатъци от гларуси и котешки следи.
И тъй като хората тук по-често виждат русалки, отколкото сняг, лесно ги обзема бялата лудост. Мъжете побягнаха към бъчвите. Жените се отдадоха на брашнен шопинг. А децата? Децата в Ахтопол нямат истински шейни. Но кой можеше да им попречи да полетят с картонени… И, разбира се, в посока, обратна на училището.
Не мина и без бели магии – неизвестно как за няколко часа поникнаха няколко (с)нежни човеци – мили същества, на които очите им са глави на риби, носовете – рибени кости, а усмивките – опашки от акули… Оборудвани са с плавници, сламени шапки, а вместо метли, държат въдици.
Ние пък, като бели хора, отидохме на плажа! Защото лятото наближава…

Любопитни и не съвсем легални неща се случиха през последните дни – кокичетата прецъфтяха рязко и без предупреждение, конете опасоха общинските кактуси – и бодил не оставиха, а неизвестно лице (а може би 2 лица) проникна в къщата на Н. П. и „отвлече“ няколко бутилки узо от бар-плота на нищо неподозиращия и дълбоко спящ собственик на съдържанието на бутилките.
Полицаите тръгнаха по горещите, а в някои отсечки криволичещи следи на престъпниците. И вече втори ден пазителите на реда не са се прибирали по домовете. Сега старейшините на града обсъждат кого да пратят по стъпките на преследвани и преследвачи…

Когато пясъкът хрипти под стъпалата на човек, когато топлината се промъква шумно в тялото, а слънчевите лъчи падат тежко върху клепачите и ги затварят, когато бръмбарът е кацнал на трънката, а рибата – на скарата и когато всичко това се случва в началото на януари, значи всичко в този свят и в неговите ахтополски околности е съвсем по местата си…

Днес изгря огромна Синя луна. Това е много рядко явление – Луната се нарича синя, когато в рамките на един месец има второ пълнолуние…
А при нас в Ахтопол явлението имаше двойно по-изключителен характер, защото на сцената се появи и силен южен вятър, който подгони Луната към плажа, заигра се с нея и я катурна в морето!
И ние имахме удоволствието да участваме в този небесен купон… И да се загубим в края на лазурната лунна пътека.

От днес до края на годината остават 15 дни. Време е да се захванем за работа!
Както казват класиците, трябва да множим вдовиците и сираците!
А класиците са наша слабост…

„Ако можех да съм рибар, щях да бъда рибар. Ако можех да бъда нещо друго, а не това, което съм, бих го направил.
Не е много леко да си творец. Разбирате ли, да пишеш не е удоволствие, а мъчение. Четох за Ван Гог, Бетовен и другите – ами ако тогава е имало психиатри, нямаше да имаме сега великите картини на Гоген.
А тия мръсни копелета ни изстискват до смърт и затова сме като дресирани животни в цирк. В такъв смисъл ми е обидно да съм творец, да свиря за разни идиоти, които нищо не разбират.
Те нищо не чувстват. Аз съм този, който чувства, защото аз изразявам чувства.
Същото е дори с боксьорите – когато Оскар Бонавентура се появи на ринга, се скъсваха да го освиркват. Удари Клей само веднъж и започнаха да го аплодират. Ето това ми е обидно.
Аз също бих предпочел да съм сред зрителите, но не мога. Винаги съм мечтал да стана рибар. Знам, че е глупаво и че предпочитам да съм богат, отколкото беден и така нататък, но болката…
Как ми се ще да съм… Невежеството е блажено състояние, нещо такова. Ако си невеж, не те боли, или поне на мене така ми се струва“.
Джон Ленън, 10 години преди смъртта

От днес влизаме в Зоната… Там ни търсете! Адресът ни е улица „Зелена маса“ 147, а телефонният номер: 15-6-1.
Да, в Зоната на снукъра сме. Защото в Телфърд, Англия, днес започва UK Championship. И защото нашият Сталкер в тази игра – Рони О’Съливан, днес навършва 34 години.
Трудно е да опишем този див магьосник-стрелец, но можем да цитираме вещи хора, които дават някаква представа за същността на подобен тип хора:
„Стрелецът казва нещата под влияние на прямата си натура, но изобщо не си дава сметка за последиците. Той мигновено изказва на глас онова, което чувства или мисли. Откровен и искрен е като шестгодишно хлапе. Не винаги проявява здрав разум. Понякога е неразумно смел.
И не иска да възприеме живота сериозно.
Дълбоко в себе си Стрелецът е убеден, че животът е един цирк, а самият той е клоун, премятащ се през огнени обръчи и облечен в светлосин костюм. Лицето му е изписано с ярки бои, а очите му светят от наслада и любопитство. Музиката звучи в кресчендо, той се спъва и пада, след което изпълнява съвършено салто на гърба на препускащо пони. Носи три тюркоазени пръстена на ръцете си, а на краката му са привързани звънчета, които звънтят като църковни камбани. Стрелецът щастливо надува лъвска тръба, изработена от ковък метал. Енергичен или кротък, този идеалист-добряк е весел като пойна птичка. Смело закичва едър карамфил на голямото си сърце и се прицелва със своя лък към небето. Той стреля по-високо, отколкото човек може да погледне – някъде над звездите, към мястото, където се раждат всички мечти“.
Ето това е Рони…
За негово здраве ще се почерпим с джинджифил!