Днес ще вечеряме гъби. Горски, набрани, пресни.
Защото това е на Странджа-баир гората. В месеците, когато Рила и Пирин се обличат в писти, а Балканът и Родопите заплашват с лавинна опасност, тук никнат гъби. Масловки, сърнели и манатарки, без да броим пънчушките и разни други булки.
Окрилени от успеха на днешното гъбаркане, взехме решение догодина да осигурим за декември диви ягоди, а за януари и февруари – малини и боровинки.
Не вярвате ли? Напразно.
Това е Ахтопол, а в него чудесата са всекидневие.

Подвластни на всеобщата нагласа, че има време за всяко нещо на този свят – време за раждане и време за умиране, време за насаждане и време за изкореняване на насаденото, време за плачене и време за смеене, време за прегръщане и време за въздържане от прегръщането, време за пазене и време за хвърляне – очаквахме, че има време за ноември и има време за април…
Природата обаче с едно-две движения по фланга ни опроверга. Няколко дни преди декември да ни сполети, крушите цъфнаха, кокичетата се показаха 3-4 сантиметра над земята, минзухарите напъпиха, девойките тръгнаха „по голи крака“, вятърът усука уханията на риба с аромата на пролетен екстаз и обърка умовете на хората.
И разбрахме какво означава намигването отгоре: Няма време за ноември…

Тези дни се намесихме в хода на историята.
Специално за нашите приятели от средите на „феодалните старци“ в БАН и особено за някои „старици“ сътворихме нов, РИБОвладелски строй. Това е специален времеви пояс, в който тези „назадничави антики“ ще могат да се къпят в хайвер, да си хранят котките с лефери, да закусват омари и да плуват сред делфини. Делфините не са риби, но пък са бонус, осигурен от скромния Ахтополски вилает!
P.S. А по същество: за рибовладелката-химичка вече сме запазили синята стая, а за физичката – зелената. Момичета, лятото се вижда на хоризонта…

През последните няколко дни ни се наложи да гледаме телевизия. Няма начин, от време на време идват гости, които настояват да гледат новини и други подобни предавания, а не винаги можеш да избягаш.
Но не се оплакваме. Научихме разни интересни неща. Разбрахме, например, че сме имали нов министър-председател, който много скоро щял да оправи всичко. Ха да ви е честито.
Ама молим ви, вие, дето сте му по-наблизо – нека каже на синоптиците да спрат да лъжат толкова. От седмица насам упорито рисуват най-ниските температури все около Бургас. Е, изключвайки билата на планините и някои затворени котловинни полета, де.
Междувременно тук вече десети ден слънцето не залязва и ние всеки ден си правим полуголи разходки по плажа и по скалите. Сутрин до Варвара и обратно, следобед до Велека.
Нощем се печем на балконите, за да не хванем мускулна треска от толкова ходене.
Не казвайте, че не сме ви съобщили! И не се учудвайте на тена ни, когато ни видите.

Преди няколко дни събрахме умствения си багаж, опаковахме го в голям куфар и го пратихме за малко до София. Там той беше посрещнат тържествено, а верни приятели щедро го напоиха със столично сиво вещество. И нашият умствен запас се отблагодари – изправи рамене, развя грива, мина на ленени покривки, розе и крокодилски стекове и започна да расте неконтролируемо…
Когато го върнахме в Ахтопол, багажът вече беше толкова огромен, че в момента го раздаваме безплатно по улиците.
Скоро ще видим дали търсенето превишава предлагането.

През последните дни за пореден път установихме, че човек е зависим от хубавите неща в живота, но ако ги пожелае много силно и страстно, може да се размине с тях.
Искахме лято, а получихме зима.
Рибарите се надяваха на паламуд, а получиха сафрид. (Е, ние получихме своите лични лефери и чернокопи, но това е „частен бизнес“, така да се каже:))
Гъбарите отидоха за дебели манатарки, а намериха заблудена есенна коприва.
След което сменихме стратегията…
Съгласувахме се със зимата и лятото се върна!
Тъкмо си купихме кило сафрид, и ни връхлетя нощта на дългоопашатия паламуд.
С манатарките и копривата нещата се уредиха много по-бързо и лесно – без да се замисляме, ги заменихме със свинско…
Сега очакваме да завали бирен дъжд!

Днес се посветихме на градинарство и флористика.
Тоест, прибирахме от двора цветята, които се поддават на прибиране.
Затова ръцете ни са пълни с бодли и информацията ще е кратка.
Но този, който ни посети догодина, ще се изгуби в жасминовите храсталаци, защото пресадихме всичките си жасмини в двора. Тъй де, щом ни водят климат, близък до субтропичния, да бъдат така добри да растат и цъфтят, както расте и цъфти тяхното семейство на юг от България!
Тъй рече Заратустра.
Да видим, какво ще каже природата…

Само за 20-ина дни напуснахме хралупата, наречена България, но това беше предостатъчно време, за да създадем опасни връзки с един южен вятър, с една тиквичка, която е родена, за да бъде лодка, и с един спинакер.
Трудно ни е да ви разкажем как клатенето на яхтата върху водната повърхност прониква в клетките и принуждава човек да рисува леери по стените на къщата си на сушата.
Можем обаче да ви опишем една картина: полунощ. котва. пуст залив. току що изпечени лавраци. току що произведена тишина. цигара, която преминава от ръка в ръка и за секунди осветява нечии омагьосани очи. пияни риби, които плуват, полегнали на лявото око във фосфоресциращото море. аромат на днешна луна и утрешен изгрев. скъсано въже и отвързани души. а после усещане, че някъде напред, назад или настрани във времето ще се случи нещо прекрасно. независимо от нас.
Както се казва, лятото не е време, а място. И всички пътища водят към него.

И дойде денят. Денят на будителите.
Тъкмо се надявахме да си отспим след дългото пътуване… Хората обаче започнаха да звънят от сутринта.
Котките се размяучиха.
Ветровете зафучаха.
Дори телевизорът ненадейно се включи на MTV, който дори не подозирахме, че имаме. И загърмя.
При това положение не ни остава нищо друго, освен да подновим нашия блог, който с такова удоволствие бяхме занемарили… Очаквайте включване.