Второто лято започна тези дни. Второто лято, което е изтъкано от специални емоции. Спасителите отнесоха шамандурите и отидоха да спасяват други народи, концесионерите изровиха чадърите и хукнаха да търсят сянка по други географски ширини, морето разкри копринената си природа, маринованите чернокопи се наместиха удобно в бурканите, а ние се настанихме в ложите на плажа!
А, да не забравим и още една екстра: Индианеца също остава на сцената. Обеща, че тази година няма да затваря кръчмата!!! Даже докато прави ракията!
Е, при това положение: купонът може да започва. Чувствайте се поканени. Без официално облекло и без грим.
За Пинк Андерсън и За Флойд Каунсъл
Нашият любим Джоуи Бартън каза веднъж (когато беше на турне в Китай и го поканиха да разгледа Великата китайска стена), че, ако човек е видял една стена – например, стената в дома си – това е достатъчно за цял живот. Все едно е видял всички стени по света. Всички си приличат. Така Джоуи отказа поканата за Великата… Остана в хотела и се забавлява два дни. Докато колегите му си блъскаха главата в Стената.
Днес в София пристига една друга Стена. Стената на Роджър Уотърс. Ние обаче, тъй като сме виждали много стени – включително и с Гилмор, ще последваме примера на колегата Бартън. И ще се забавляваме два дни! Докато вие сте на стадиона.
Е, а после ще разказвате, нали?? Как стената ви е разбила главата…
Всъщност, наздраве! За Пинк Андерсън и За Флойд Каунсъл.
Божествени кревати
Проучване на терен (демек в хотела) показа, че книгата, която най-често е по нощните шкафчета през това лято, е „Ад“ на Дан Браун.
Всъщност, никак не се изненадахме. Лятото в Ахтопол е толкова райско изживяване, че на човек му иде малко да се приземи и да не забравя, че го чака софийската адска действителност!
Облачно е:-) Тук някъде….
Група младежи – студенти по физика от Лестърския университет – (нямали си друга работа!) и тръгнали да си играят с телепортацията. С идеята за телепортация, де.
Решили да изчислят колко време ще е нужно на един телепорт да придвижи човек от повърхността на Земята до геостационарна орбита. Представили хуманоида във вид на пакет информация, която може да се изрази като естествени числа.
Цялата информация, която представлява човекът (генетичен код, спомени, мисли), в битове се изразявала с числото 26 с 42 нули подире му.
И, казват те, ако някой успее да предава информация с честота 29,5 до 30 гигахерца, то времето, необходимо за дематериализация, преместване и обратна материализация в друга точка от пространството, би било около 4,5 квадрилиона години, или 350 000 възрасти на Вселената. Или 350 000 пъти повече, отколкото е изминало от момента на Големия взрив досега.
Да-да! И хм. Честно казано, от наша гледна точка тези студенти направо са си загубили времето. Абе, британски учени. С това всичко е казано.
Друго сме си ние, ахтополските учени. При нас няма никакви проблеми с преместването на генетичен код.
Успяваме да местим и частични спомени. И малко, ама много малко мисли. Всъщност, това се случва доста често по време на сиеста, особено ако е облачно (за препоръчване е 50 на 50, но е допустимо и съотношение 75 мастика на 25 мента).
Дематериализацията, преместването и обратната материализация в друга точка от пространството е стара ахтополска традиция.
Ако искате да пробвате този телепорт, купете си билет за самолет. Или за магистралата. Или просто ни се обадете.
Ние сме тук някъде… В облаците! На компютърен език – in the clouds.
After Ego
Ахтопол се гордее от вчера с първата си галерия – „ALTER EGO“. Накратко и без да се впускаме в детайли: На откриването танцувахме салса, меренге и още нещо и пихме сангрия в пясъчни чаши. И още нещо.
Като вземем предвид обаче, че отскоро в града има и ветеринарен кабинет, може да се каже, че вече затворихме жизнения цикъл – плуване, четене, разходка, разглеждане на галерията, посещение на кръчма, после доомагьосване в някой бар, малко сън, а на сутринта: задължителна консултация с ветеринарния доктор. Да е жив и здрав човекът и да продължи да се грижи за AFTER EGO-то ни!
Диагноза
Дълго се чудехме, дали да вземаме отношение по най-животрептущия въпрос на съвремието – въпроса за ЦСКА. Все ни се струваше, че няма да е много етично, понеже едно време, когато в тази държава още имаше спорт (и спортисти), бяхме левскари.
Но тъй като случващото се премина вече всякакви разумни и неразумни граници, внасяме конкретно и делово предложение в пет точки:
1. Незабавно закриване на ЦСКА, разпродажба на каквото има и колкото е възможно удовлетворяване претенциите на кредиторите.
2. Незабавен (и задължително чуждестранен) одит на „Левски“, който несъмнено ще покаже, че и този отбор следва да мине по пътя, трасиран от ЦСКА.
3. Повтаряне на процедурата по отношение на „Славия“, „Ботев“, „Берое“, всички „Локомотив“-и и тути кванти с последващо неизбежно прилагане на точка 1 спрямо практически цялата „А“ група. Оттук нататък аматьорският футбол сам ще реши дали му е по силите да прераства в професионален.
4. Тъй като българското политическо представителство не намери никакво по-добро приложение за своите способности от измислянето на поредни схеми за спасяване на една фалирала и компрометирана дупка, каквато представлява футболът у нас – разпускане на народното събрание, оставка на правителството и назначаване на експертен кабинет,
5. СЪСТОЯЩ СЕ ОТ ВИСОКОКВАЛИФИЦИРАНИ ПСИХИАТРИ!
Dixi.
Drink&Move
Официално съобщаваме, че в Шарената къща, вместо услугата Drink&Drive, е задействана процедурата Drink&Move.
Което означава, че когато човек, куче или птицечовка загуби представа за действителността или забрави в коя стая е отседнал, ние веднага ще го насочим в правия път и ще му върнем действителността в пълен размер.
От Ръководството
В открити води
Много ни се събра тези дни: като за начало Луната – по време на „суперлунието“ – падна (според новите научни разбирания) в морето и трябваше да се гмуркаме, за да я вадим. Днес пък за Еньовден Слънцето (по стара фолклорна традиция) пльосна в залива, за да се изкъпе, преди да изгрее. Нищо не ни остана, освен да се втурнем подире му и да предприемем поредното нощно плуване. Паралелно, Индианеца докладва, че кръчмата му вече работи и не е зле да далдисаме в новата му ракия. А ние сме сговорчиви хора…
Изобщо, забелязва ли се суша на хоризонта?!!
Мисли с примка на шията със смартфон на плажа
Седнали между две капанчета, благодарение на радиото сме постоянно в течение на събитията из държавата. Пак сте започнали кръстоносен поход срещу властта в тая вашата България, ха браво!
Ясно е, че не ни задоволяват резултатите от изборите. Толкова по-зле за резултатите.
Но нищо няма да се промени, докато не обвържем тези резултати с джоба на българина. Защото българинът от друго не разбира.
Не разбира той и още нещо: политиката също е бизнес. И човек влиза в този бизнес, за да извлече облаги от него. Ако в политиката няма гювеч, няма да има и политици.
Следователно, трябва да ги нахраним, за да не се хранят сами.
Това става с пари. С много пари. И ако не ги дадем доброволно – ще ни ги вземат, насила или с измама.
И така, нашето предложение относно новия Изборен Кодекс.
1. Гласуването на избори става задължително.
2. Гласуването е явно и проверимо. Тоест, във всеки един момент всеки човек на света може да научи за кого е гласувало лицето Х.
3. От момента на сформиране на ново Народно събрание всеки пълнолетен гражданин, упражнил задължението си на глас, плаща един процент от доходите си като членски внос на партията, за която е гласувал.
3а. Може за партията да отива само половин процент, а другата половина да се насочва към държавния бюджет в нарочна сметка „Политически бедствия и аварии”. С нея ще има право да се разпорежда следващото правителство, за да оправя золумите на предишното.
Изобщо, будни граждани на Отечеството, морето стимулира добрите идеи. Добре дошли, да си проветрите мозъка!
Метафизика2
Дните излитат, прелитат, отлитат, но винаги за кратко поне кацат на Диска на Пратчет, за да заредят гориво. Ние също (от неопитомено любопитство) опитахме да се паркираме сред Времето на Плоската Земя за една-две секунди. Не повече. Успяхме! И най-сетне разбрахме каква е мъчнотията на живота – запълва ти всичкото време. И цялото пространство.
За мъчнотията на лятото говорим, де:-)