Какво ли не се случва в Ахтопол!! Само дни преди Световното по футбол, огромни, нетипични и тлъсти лилави сафриди изскачат от морето, танцувайки самба, и политат към очите ни, към устните ни, към усмивките, а ние (забравили глад и увлечени от мистериозен копнеж), в ритъма на боса нова, ги запращаме наново в корените на морето (мосю Гари, нали знаете, че Морел е жив!), което, усуквайки се и гънейки се във вълните на древната капоейра, ги отразява в набъбналите луни. Които пък разказват, че там някъде футболът имал хриле… И дишал. Не се задушавал от автобусни карбуратори.

Достигна вест до нас, че „Проктър енд Гембъл“ са изтеглили от пазара прочутия си прах за пране „Ариел“. Заради Хитлер. Върху най-новите пакети на бял фон била изписана цифрата „88“ (ние не сме ги виждали – все пак Ахтопол не си пере чорапите и чаршафите с последните хитове, а разчита на последните модели пемза и фешън водорасли).
„Ариел“ обаче предлагал „нова формула с „88“ изпирания“. А „88“ (на езика на съвременното човечество) означава „Хайл Хитлер“. „Н“ е осмата буква в латинската азбука.
А, и концентрацията (!!!) в един пакет била по-голяма, освен че ставала за „88“!
Да-а-а, да-а-а…
6(25)1! Уилям, Джеймс и Арсеній! Включително. И не само на латиница…

Каквото и да правим, вече има кой да пише на полковника.
А това не е самота…

Човек и добре да живее месеци наред във Виетнам – край слънчевите брегове на Южно-китайско море, пак ще се намери някой мъдър мандарин да го изтръгне из корен.
В нашия случай: самият първи министър дойде до Ханой да изстърже последните „бо нуонги“ и „бо ла лати“ от скарата и да ги вкара в правия път на „сармите и шопската салата“!
И какво им остана на конкретно взетите и обезвредени персонажи при това положение: зарязаха бамбука и се върнаха при таратора със сламка:)
Наздраве от джунглата в Ахтопол! В която си припомнихме нещо съществено: бродиловската пукница не се прави от ориз!!

„Повечето котки губят спокойствието си, когато ги изведат от тяхната територия. Грибо обаче понасяше добре пътешествията. Просто защото целият свят не беше за него нищо повече от едно голямо сандъче пясък“.
Днес е Световният ден на котките.
Грибо – най-свирепият и лукав куп козина – пък е котаракът на Леля Ог. Вещицата от Света на Пратчет, която гадае близкото бъдеще по пяната в бирената халба.
И ние се присъединяваме с пълна вяра и без никакви уговорки към идеята за сандъчето и пясъка. Само бихме добавили, че от наша гледна точка около сандъчето има и един леген вода, пълен с риби, раци и корали. О, и с божествени бирени бозони!

Някъде по света – например във Виетнам, вече е петък. А някъде по света – да речем в България, още е 13 февруари. И да се чуди човек откъде извират минутите и секундите и техните нищожни мигновения и къде се вливат? Къде ли е тази арка, под която времето преминава когато и както си иска? Къде четвъртък взима причастие и се събужда петък?
Може би някъде на границата между Ня Чанг и Ахтопол. В тази единствена точка времето изтича и оттам се влива обратно. За да отвори място на хората по цялата бродерия на Вселената да се колебаят дали Мерло или Пино ноар, дали Каберне или Сира:-)

Неизбежно идва денят за равносметка, когато казваме (в Ахтопол казваме, очевидно:-)), че колкото повече, толкова повече!!!
Колкото повече 0000 години и нула секунди изживяваме, толкова повече 2014 години ни сполетяват. И нула секунди, де!
Колкото повече понеделници започват с Unkle Jack&Guinness, толкова повече вторници (или дори четвъртъци) завършват с Guinness&Шкембе чорба. Ей, Петьо, не грешиш: понякога петъците завършват с Rémy Martin&плуване! Без никакви ударения върху плуването:-)
И… колкото повече елфи има в живота, толкова повече елфи има в живота!
На елфите предимството е, че може да си поговорите с тях!
Всеки ден може да си говорите с тях. Не само днес!!
Както се казва на чист елфически: Ánië Coamenel, Eámanë Coamenel…

В последно време сирийците напредват към Европа, китайците пращат апарати на Луната, птиците отлитат на Юг, хигс бозонът се разпада на два тау-лептона, но светът се крие в читалището на Ахтопол. Там има отлежали, дебели, недокоснати книги, от които стават хубави шапки… За глава!
За много глави, де!

Тревожни дни настанаха в Ахтопол. Леферите – насочвани от структури с неясен произход – са се поддали на внушението да отбягват тази година бреговете на нашия град. Делфини и снимачни екипи също са се включили в задкулисната антихуманна акция.
До нас достигна обаче вътрешна информация, че определени (за щастие приятелски) кръгове в Созопол разполагат с определени (за нещастие ограничени) количества лефери.
В резултат: като скоростен пасаж се стрелнахме към Аполония и окупирахме къщата на тези кръгове.
Наздраве от другата аудитория! За магията на Черно море!

Преди два дни, докато пиехме сутрешни кафета на слънчевата тераса и се радвахме на поредното лято, ГИ изловихме. Бандитите в нашия двор!!
Единият – с рунтава опашка и леко виновна усмивка, а другият – с целеустремен клюн и с изящно червено-черно оперение като опитен играч в казино. Тези двама герои пред очите ни отнасяха и опустошаваха ореховата реколта. Директно от високите етажи на дървото, току до шезлонгите ни!
В следващите дни престъплението беше изконсумирано отново!!
Всъщност, готови сме и един орех да не изядем, но да наблюдаваме всеки ден тези симпатични крадци: игрива катеричка и изискан кълвач.